ИМПРЕСИЯ Казват, че планината облагородявала човека. И аз, подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре. Като весели минувачи покрай мен преминават обсипаните с бял, пухкав сняг дървета и сякаш ми махат с ръце. Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Превръщам се в балон, който лети, лети, лети… Дума не може да стане, че ще спре. Дъхът от прясна, горска пръст ме опиянява и пренася по железния коловоз, там - долу в панелния апартамент, където две топли, детски очи ме очакват. Някъде сред дърветата, подскачайки на пъргави крачета, прииждат игриви мелодии. Пленена от техния ритъм, не усещам как пред мен се изпречва дървено павилионче, което сякаш ми нашепва: “Добре дошла на баба Яга!” Наистина, баба Яга съществува само в приказките, но все още тук-таме може да се намери нейно подобие. Сядам задъхана на пейката и погледът ми се премрежва от безкрайната вис. Изневиделица, облечена в сива, пухкава одежда, изскача катеричка. Подскача от клон на клон, а след себе си оставя елхови иглички. Като малки струйки се ръсят и правят купчинки върху снега. Нима и ние не сме като катеричката! Непрекъснато подскачаме и се катерим. Има хора, които се катерят по отвес, други по наклон, а трети изобщо не се катерят. Мислите ми се реят и не забелязвам, как катеричката се е приближила до мен. Подпряла предни лапички, ме наблюдаваше с малките си бинокълчета. Слушала съм, че някои катерички така са свикнали с хората, че вземали орехчета от ръцете им. Костеливите хвърляли настрана. В този момент съжалих, че не бях предвидила тази среща. Цял час я наблюдавах в захлас. В един момент тя се отдалечи, наново заподскача от клон на клон и изчезна от погледа ми. А аз отпивах на глътки от чистия въздух, който ми даряваше природата. МАНАСТИРА СВЕТИ ВРАЧОВЕ. “КОЗМА И ДАМЯН” Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира “Св. Врачове”, скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа те кара да затаиш дъх и да се преклониш пред нейните дадености. Тишина и спокойствие цари наоколо. Погледа ти привлича името на манастира “Св. Врачове – Козма и Дамян”. Историята е дълга. Стенописите в старата църква са пожълтели и все още разбираш, че са претърпели много изменения, но съхранили спомена за ония времена, когато манастирът е бил духовно средище, по-голямо от Бачковския манастир. През Средновековието в него са работили много будители, за да просветят духа на българина. Природата е дарила това райско кътче със силно положителна енергия. Навярно и двамата врачове Козма и Дамян са оставили част от себе си и своята лечебна енергия. Наричали ги безсребреници. А какво значи това, всеки се досеща. На какви ли не хора са лекували болежките. На психично болни ли не са помагали. А те са идвали с надеждата и вярата при тях. Може би и водата в аязмото им е помагала. Възхищавам се на Козма и Дамян, а и на чудесата, които са правели. Преди години стъпих за първи път на това място. Като че ли някаква сила ме накара да отида там. Зарекох се, че с нещо ще помогна за възстановяването на пътя, аязмото и манастирските стаи. Двете къпални да бъдат облечени с плочки, за да може човек спокойно да влезе и да облее тялото си с лековита вода, с която двамата врачове са лекували болните. Преди няколко дни останах изненадана, когато излязох от Куклен и продължих към манастира. Моята мисъл явно беше толкова силна и желанието ми толкоз голямо, че пътят като че ли сам беше се асфалтирал. Кой е този, който накара Европейския съюз да обърне внимание на тази малка съкровищница? Мога да съм само благодарна на този човек. Стаите са възстановени и може спокойно да се отдъхне в тях. Остана само аязмото да се възстанови, за да може всеки, който пожелае, да си отдъхне и да поеме част от положителната енергия, но преди това да се замисли с какво може да помогне, за да стане част от него. Едно сливане на дух и материя. Едно място, където ефирният танц на вятъра подема шепота на дърветата, цветята и тревата на поляната, която е разстлала дрехата си, и със своята магия упоява дъха ти. Приканва те да седнеш за миг, за да се насладиш на тишината и спокойствието. ПЪТЯТ НИ ЗОВЕ Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета като множество детски ръчички, ни приветстват с “Добре дошли на Кръстова гора!” Той е там, сгушен сред необятния простор, синьото небе и зелените шубраци. Обичам тая небесна шир и вечна тишина. Прекланям се пред великата сила, съхранена в този метох, в който се крие оная всевисша божествена енергия, която прави чудеса. Обичам те, моя величествена Сила и Велик Разум, който караш човеците да станат по-добри. Дай любов на другите, за да бъдеш излекуван! Такава е силата на Божествената икона, която те кара да се преклониш пред нея и да зърнеш сълзата, която се стича по бузата на Спасителя. Обичам те, мой мили Иисусе! Обичам Твоята всемогъща Сила и Любов, която отправяш към човеците. Нима не беше Ти, който се жертва, да бъдат спасени? Колко си милостив, Иисусе! В усоите на високата планина си се скътал, в малкото манастирче и зовеш: “Елате, мили хора, за да ви дам своята Любов, а вие я давайте на своите близки!” И аз, като всички други, се отправих натам, за да потърся твоята Любов. Къде се крие Тя? Тя е в теб и може би в моите близки и далечни, които навярно са я забравили. Обичам Те, Човеко – Неземни! Спасителю Наш. Сърцето ми те зове всеки миг: “Мир да бъде на земята! Пази я, Иисусе, за да живеят щастливи децата ни!” Някои случаи на очевидци дълбоко трогнаха сърцето ми. Те са описани и в книгата “Кръстова гора”. К.Р: “Точно зад кръста, по-ниско от него, има поставка с пирамидална форма, на която всеки пали свещичка и я поставя в нещо като кандило. Още на здрачаване запалихме и нашите. Бяхме цяла група от Асеновград в тази странна нощ. Луната светеше ярко на ясното небе. Тихо и красиво беше, както в приказка.” Н.К: “Излязохме от параклиса малко преди полунощ и застанахме на възвишението точно срещу Кръста. В този момент, до кандилата, отнякъде се появи светлинка, която подскачайки от едното на другото, ги възпламеняваше. Първо във вид на кръст, като премигваше, а след това всички засветиха едновременно. Изплашихме се, но останахме”. П.Л: “Точно в полунощ, от подножието на Кръста, където има вдлъбнатина за кандилото, изскочи огромно, светещо кълбо. В същият миг то отиде назад и освети Кръста, но така, сякаш го постави на телевизионен екран.” Такава е истината за това неразгадано място, което привлича едни от любопитство, други да бъдат излекувани, а трети да стане чудото. Чудото, идващо от голямото желание да видиш нещо и какво всъщност? То е Светлината, която излъчваше Кръста и обливаше хората и цялата природа. Това е Светлината, която ОГРЯВА БЪЛГАРИЯ. Edit this entry. Добави коментар