ДАНО ДАЙДАТ ПО- ДОБРИ ВРЕМЕНА! -Eей…. Къде така бързаш? - О, Пламка, не те познах. Май вече започнахме да се забравяме? - Прав си. Ний вече забравяме себе си, па да не говорим за старите си приятели. - Така е. Помниш ли Лилито?. Вървя си аз, онзи ден и някоя мацка вика след мен.Обръщам се, а тя. - Не ме ли позна, Пламка? Аз съм Лилито. Как да те позная. Станала си толкова елегантна, та човек не може да те познае -Толкова ли съм се променила? - Толкова ли съм се променила? Казваш го сякаш искаш да ми се присмееш. - Не се обиждай бе, Пламка. Аз само така. - Е, та мен ли така? А бяхме гаджета. Казваше, че много ме обичаш, пък изчезна някъде. - Е, не се сърди! Бях малко по чужбината, па сега си купих и кола и апартамент. -Значи, по чужбината? Вече си богата и не познаваш дори мен, Пламката ? - Знаеш ли, имам си ново гадже. Запознахме се в Канада. Французин е и е доста богат.Много ми помогна.Дойде да види България, пък след това отиваме във Франция. Там ще е сватбата. - Добре си се наредила. А сега, се едно, че не ме познаваш. - Недей така бе, Павка. Не виждаш ли, че времената станаха едни, такива? - Какви едни такива? Хората се промениха. Някой да направи зло на някого, да го обиди. Дори и нащи близки.Забравихме ги. -Тъй, тъй.Прав си. Аз отдаван не бях си идвала в България.Та за какво да идвам.Дали работа и пари има? За.това ли учих толкова. Дори Оксфорт завърших и ако бях останала тук, най- много да мия чиниите в някой ресторант.Това живот ли е? - Да, да. Аз също завърших университет, а сега работя на автомивка. Мия колите.И с тия пари, никога не мога да помисля да имам кола.Само ще ги мия и ще им се радвам.. - Ей Павка, Павка..Няма ли да стане някакво чудо? Та да ни светне на очите. Всичко да ни е слънчево.И да си живеем живота без да се мислим, че пари нямаме, че няма какво да ядем. - И аз така искам.Тежко е на старите.Като гледам баба ми.Горката, с нейната пенсия от 160 лева. За къде да отиде. Всичко е скъпо. Парите и стигат само да се плати разходите, а за ядене.. - Ох, не искам да мисля. Дано дойдат други времена, та като остареем, ако сме живи и на крак, да ходим дори и на екскурзии в чужбината. Виждаш ли ги чужденците? -Виждам ги. Възрастни, а идват и на нашето море, и по екскурзии. Казват, че държавата се грижи за тях. - Сега трябва да работим и да вземаме добри пари, за да внасяме по- големи осигуровки. Та като остареем, да вземаме по- големи пенсии. -Да, да. Приказваш хуморески. Кой ти дава много пари, та да внасяме големи осигуровки. Не виждаш ли? - Да. Собствениците слагат младите на четири часа, за да им плащат по- малки осигуровки. Ако продължаваме така, не виждам как ще съберем стажа.На някой дори не внасят осигуровки. Вземат ги на работа за няколко пробни месеца и хайде. После други и пак други, за да не плащат осигуровки. - Косата ми настръхва.Ти поне си добре.Богат мъж, ще те храни. Няма да мислиш за нищо. - Да, ама аз съм свикнала да работя.Обичам сама да си изкарвам хляба. - Е. това е похвално.Ние българите сме работари. Особено, жените. Сега работят най- много те, а мъжете си почиват в къщи. - Такъв е животът. Нали? - Такъв е, ама… - Хайде, много се заговорихме! - Да. И аз казвам хайде.Та дано се срещнем скоро и да ми разкажеш интересни неща! Разбра ли сега, мой човек? - Да, разбрах, ама да му мислим….За сега довиждане и до нови срещи - А дано дойдат по- добри времена. -