КАЛИНА “Кой, аз ли? Ами, че мен вече ме няма. Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана.” Калина вървеше залитайки ту на една, ту на друга страна и гласът ú сякаш висеше в прострнството. Вятърът го поде и понесе някъде там, горе. Вальо, беше яко и здраво дете. На профилактичните прегледи в училище, всички останаха изненадани. Докторите бяха категорични – злокачествена анемия. Животът му беше рискован. Не се знаеше, до кога ще издържи. Скоро се помина и Владо- съпругът ú, от рак на стомаха. А ракът веднъж хване ли те, няма оттърваване. Остана сама, с едничката си радост – синът си Валъо. Калина не вярваше, че е истина. Докато един ден научи за Яна. Жената, която беше се излекувал от рак. Реши, че на всяка цена ще я намери и ще разговаря с нея. Пък можеше да ú помогне. Яна по професия беше акушерка. Майките, на които беше дарила радост, бяха я благославяли стотици пъти. И тази благословия, може би беше ú помогнала да бъде излекувана. Какво нещо е да дадеш живот и радост на един човек! “Дай, да ти бъде дадено!”- така пише във вечната книга на живота- библията. И Калина реши да я потърси в болницата, където работеше. Беше ранно утро. Днес, тя си взе почивен ден. На шефа каза, че много ú се налага и ще си го отработи. Беше отговорен и работлив човек, и затова във фирмата много я ценяха. А и шефът ú много я уважаваше. Не и направи никакъв проблем. Веднага я освободи от работа. Пък всички знаеха, че детето ú е болно от злокачествена анемия. Съчувстваха ú, че беше останала сама в живота, но въпреки всичко, беше един борбен човек. Отиде в болницата, за да разбере, коя смяна е Яна на работа и къде живее. Успя да се качи до родилното и попита дали може да узнае адреса на акушерка Яна Маринова. Посрещнаха я на външната врата. - Защо ви трябва адреса на акушерката?- попита я строго дежурният лекар. - Искам да разговарям с нея, по един много жизнен въпрос- отговори Калина. - Отидете до деловодството на първия етаж и кажете, че ви израща доктор Иванов,от родилното, за да дадете адреса на акушерка Маринова. - Благодаря ви, докторе. Отивам веднага- и се забърза към асансьора. В деловодството нямаше приблеми. Дадох ú адреса и тя излезе от сградата тичешком. За късмет видя едно такси, което беше спряло точно пред входа. - Господине, свободен ли сте? - Да, госпожо. Чакам такива като вас, които търсят такси. - Добре. Карайте тогава на Генерал Колев, номер 5. Таксито тръгна и спряха пред вратата на къщата. Калина плати сумата и слезе от таксито. - Довиждане, господине. Приятен и спорен път. Може някога пак да се видим. Пътната врата беше заключена. Тя извика няколко пъти: Акушерка Маринова, акушера Маринова. Тук ли сте? На вратата се показа жена на средна възраст, с леко прошарена коса и изразително красиви кафяви очи. - Аз съм акушерка Маринова. Кой я търси? - Калина се казвам ,подаде ú ръка тя. Моля ви, искам да разговарям с вас.? В единия ъгъл на градината под лозницата, се виждаше маса, дървено диванче и столове. - Седнете, моля!- подкани я Яна. Нещо ви притеснява?Казвайте, слушам! - Аз, аз- започна Калина , а в гласа и имаше нотка на вълнение. - Не се притеснявайте, кажете си болката!- подкани я акушерката. - Имам болен син. Скоро му откриха злокачествена анемия. - А, такава ли била работата! Мен лекарите бяха ме отписали, но аз реших, че ще живея. Отначало бях много отчаяна. Както си седят на една пейка в градската градина, до мен седна старец, прилично облечен. - Какво те мъчи, момиче?- попита ме той. - Иска ми се още малко да си поживея, та да отгледам сина си. Още е малък, пък няма кой да се грижи за него. Моят съпруг почина преди три години. - Не се притеснявай, чедо! Отиди в църквата Свети Мина и в продължение на три месеца, всеки вторник пали свещ и се моли на светията, да помоли Бог да ти даде здраве и живот. Кажи му, да ти прости всички видими и невидими грехове, а ти прави по едно добро всеки месец. - Направих го, мила. И ето ме, жива и здрава.Няма никакъв помен от моето заболяване. Когато отидох след три месеча на контролен преглед, докторите останаха изненадани. Направи го и ти и твоето синче ще бъде излекувано! - Благодаря ти Яна. Нали мога да те наричам така? А може ли от време на време да идвам да те видя? - С удовлствие. Как се казваш? - Калина. - Разбира се , Калина. Когато пожелаеш, идвай! Пък ще ми казваш, как върви лечението с твоя син. Ей, нашето лечение. Времето минаваше. Калина послуша Яна. Правеше всичко това, което я посъветва. След три месеца, тя заведе на контролен преглед Вальо. При доктора влезе прибледняла. Трепереше, сърцето и подскачаше от силното вълнение. Докторът го прегледа. Прослуша сърцето и гърдичкте му и даде бележки за изследване на урина и кръв. Часовете се занизаха бавно. Тя чакаше с нетърпение обяда, когато щеше да вземе резултатите от лабораторията. И този миг дойде. Взе ги и се затича към кабинета на доктора. Прегледите бяха почти превършили и беше спокойно. - Следващият- чу се гласът на доктора. - Аз съм докторе. Само да видите резултатите. Той ги погледна. Изненада се появи в очите му. - Резултатите са отлични. Твоят син вече е здрав. Не мога да повярвам и аз самият. Но резултатите са отлични. Калина го погледна със светнали очи. Благодари му.Взе резултатите и се затича към дома на акушерка Маринова. 7.06. 2012 събота 20,25ч