Всичко за мен

Моята снимка
Творческа личност съм. Пиша хумор, разкази книги.

Последователи

неделя, 14 февруари 2010 г.

БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ

БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ

Да живееш, значи да се бориш

Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибелен край. И без друго вълната така го привлече, че стресовете станаха негово ежедневие. Нервите му, изострени след продължителните сблъсъци между по-малки и по-големи сили, като бръснач режеха сивото, клетъчно вещество.

Сред приятелите си, той минаваше като човекът-компютър. На него възлагаха бъдещото развитие та човечеството. Въпреки, че беше настроен на вълна съвременност. Това го караше да се замисли за уродливите плодове на своя труд.

В този късен следобед, Големият-малък човек, бързаше да се слее с тълпата, за да почувства присъствието и, което напоследък така много му липсваше. Сгушен в яката на коженото си яке зъзнеше пред мисълта, за отсъствието си толкоз години.

Той се движеше, говореше, програмиран от някаква огромна машина. Чудовищните и очи хищно го гледаха и настройваха на желаната от нея вълна.

Ако Големият- малък човек решеше да промени настройката, този огромен хищник излизаше от леговището си и бързо го отстраняваше от своя път. И тогава трябваше да избира: да бъде настроен както машината пожелаеше или да приключи лъжливите сделки,които му предлагаше.

Но тъй като времето беше в унисон с неговите мисли, той се примири. Най-неочаквано някаква външна сила се намеси. Наслоената с години мътилка в съзнанието му, започна да се размива от чистите вълни на идващата истина.

Неочаквано на хоризонта се появи ярка звезда и пулсиращите и лъчи се сляха с ритъма на сърцето му.

Той закрачи бързо сред навалицата. Срещу него вървеше детето, облечено в червен гащеризон. То протегна ръка и се усмихна.

Човекът пътува в бъдещето, чиято светлина озарява мрака. Ние крачим с теб, приятелю, за да се слеем с настоящето, което е наше минало и бъдеще. Ние го градим сами. Нашият код е раждането и влизане в ново раждане.

2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. АПАТИЯТА Е БОЛЕСТ НА СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО. ТЯ ОБХВАЩА ЦЯЛОТО МУ ТЯЛО И ГО ПРАВИ БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ ВСИЧКО.

    ОтговорИзтриване